Предизвикателствата пред продължението на култовия 300“ са били две:  да

Предизвикателствата пред продължението на паметния „ 300 “ са били две:  да бъде правилен на предшественика си, само че и да добави нещо ново. С мрачната си величественост и немалка доза митичност „ 300: Възходът на една империя “ не отстъпва на епоса от 2007 година На мен обаче ми липсваше развиване - нещо ново, което да сграбчи въображението ми. Като правилен почитател на мрачните произведения на Франк Милър, може би не би трябвало да се окайвам – в този филм има всичко, което обичаме в тях – мрак, кръв, подвиг, мощни облици. Просто няма нищо ново.

Далеч от всевъзможен опит да диря историческа достоверност в този род, съм длъжна да кажа, че както „ 300 “, по този начин и продължението му се опират на действителни исторически събития от времето на Гръко-персийските войни и това персонално за мен е същински плюс. В случая действието се развива паралелно на това в първата част, когато шепа спартанци, предвождани от Леонид се пробват да спрат могъщата персийска войска в прохода Термопили, и споделя за нападението на персийския флот над гръцките кораби, водени от атинския военачалник Темистокъл. С ловкост той съумява да устои на мощните персийски набези и обръща хода на войната при Саламин.  

Във кино лентата персийският флот се оглавява от търсещата отплата демонична хубавица Артемизия /Ева Грийн/, чийто облик господства от самото начало и прави забавен конфликта с Темистокъл /Съливан Стейпълтън/. Той от своя страна губи освен сравнението с женския облик, само че и неизбежната параленост с иконичния облик на Леонид от „ 300 “ /Последната готина роля на Джаред Бътлър, за която мога да се сетя/. В последна сметка, в случай че филмът на Зак Снайдър ви е омръзнал, продължението на режисьора Ноам Муро е вид, в който разнообразието идва от две неща – Ева Грийн и синия плащ на атиняните.